Редактиране на „Ако е цепнат маркуча“

- Седемнайсе пъти идвам, тоя доктор не ще да даде три дена, я да видя аз белким са го сменили…
Чук – чук – чук.
- Влез!
Кръц.
- Затвори вратата, бе говедо!
Кръц.
- Ий, докторе, теб не са л’ те сменили още бе, серсем?
- Слушай бе ненормален, ти пак ли идваш бе? Седемнайсе пъти идваш! Изтърка стъпалата! Ние по парапета ли ще се прибираме?
- Кат ви е ронлив цимента, кво да ва правя? Да не съм зидаромазач?
- Какво искаш? Кво ти има?
- Температурка имам.
- Слушай бе, готин, всеки път като идваш ме караш по два пъти да ти я мерим. Седемнайсе по две…ъъъ...трийсе и четири пъти ти я мерим – двайспет градуса имаш, ква температура имаш бе?
- Мойта болест мож’ да кара на замръзване бе, докторе.
- Замръзни бе, замръзни, да те изнесем с количка, човек не мое да те извади по друг начин. Какво…искай!
- Три дена няма да дадеш, хапчета ми дай да се оправя.
- Секи път ли че ти броим – аспирин, кофенал, пирамидон…Всичко на “дон” кадет’ завършва го пий и са махай оттука бе!
- С къв цвят да са докторе?
- Черни ги пий!
- Няма да ми отиват на костюма бе докторе...
- Слушай бе, ти копчета ли ше пиеш или хапчета?
- Хубаво, ам’ с ква форма?
- Пи ер квадрат.
- Аз Пиер не го познавам. Квадратът му не ме интересува. Искам мен да ме погледнеш…Кажи поне с какво да ги пия?
- С вряла вода ги пий!
- Колко градуса?
- Хиляда и петстотин!
- Ауу, мен ше ми се набръчка кожата от тая температура!
- На теб ше ти се изопне бе. На тебе всичко обратно ти действа, не ме дразни ш’та ударя със скалпела!
- Добре де, ам’ чешмяна ли водата или от маркуч?
- От маркуч!
- Ми ако е цепнат маркуча?
- Аз ш’ти цепна главата…Нещо не пиеш ли, да пиеш с него?
- С кафе може ли?
- Може!
- Аз не пия кафе. С к-к-компот става ли?
- Става със к-к-компот…
- Чакай , докторе. Жената направила трийсе вида компот, да взема да ти изброя, какъв компот имаме, ти да ми кажеш…
- Недей ми брой бе! Недей ми брой, ше ми мине работното време само със тебе, много те моля пий ги с компот от диви чушки!
- Такъв компот нямаме.
- По Люлин има чушки…Диви се. Бери и праи компот!
- Да, да…Тя Люлин е земетръсна област. Ти що ма зимаш за хахо ти мене бе? За една чушка - цял живот. Да ме джупне епицентъра там!
- Земи си един сифон за сода – със сода ги пий!
- Няма ли опасност да се взривя?
- Слушай бе, някой да се е взривил докато е пил аналгин?
- Ми аз мож’ да съм първия бе! Що ма правиш на опитна мишка ти мене?
- Слушай бе идиот, тука имам две чекмеджета със отрова. Ще ти ги забъркам в една кофа, изпий ги, аз ш’ те изнеса, до гробищата ш’ те нося!
- Ама докторе, аз съм поркал цианкалий не ми действа изобщо. Нещо по-силно ако имаш…
- А-з-з-з на т-т-тебе…
- Чакай бе, успокой се бе, кво ти стана, кикоса се и са ошашави и клавдиса се бе, ветринар такъв! Я излез навън да пиеш една сода с аспирин да ти мине бе!

И го извежда.