Опасност от ГМО

През последните десетилетия бяха създадени т.нар. генетично модифицирани организми (ГМО) - живи организми, чийто геном е променен. Обикновено промяната цели да подобри съществуващи, или да създаде нови качества на организма, които са полезни при използването му от хората.

Популярното обществено мнение е пълно с неясноти, страхове и митове относно ГМО. Някои от тези страхове са основателни, други - не. Тук се опитваме да хвърлим светлина върху неяснотите, да отговорим доколко са основателни страховете, и колко истина има в митовете.

Общи положения

ГМО не може да бъдат третирани еднакво

Ако например един вид ГМ картофи е предназначен за храна на хора, той трябва да покрие съответни изисквания за безопасност на съдържанието. Ако е за фураж, изискванията са по-ниски. Ако е за производство на лепило, изисквания за безопасност на съдържанието на практика няма. Ако се сади единствено за да разрохква почвата, изискванията за безопасност на съдържанието са безпредметни.

Косвените ефекти също не са еднакви. Царевица, която е инженерирана да е устойчива на пестициди, би могла да стимулира фермерите да злоупотребяват с пестициди, и така реално да тровят природата. Царевица, която е инженерирана да е устойчива на най-популярните вредители, обаче спестява пръскането с пестициди, вместо да го стимулира - тоест, тя е дори по-природосъобразна от обикновената.

Конкретни митове и страхове

1. ГМО са антиприродни, и затова са вредни
2. Не е доказано с абсолютна сигурност, че ГМО са безвредни
3. ГМО съдържат отрови, които ще ни разболеят
4. Консумирането на ГМО ще ни промени генетично
5. ГМО лесно мутират, и могат да станат опасни
6. ГМО ще изместят нормалните биологични видове, и ще унищожат разнообразието на живота
7. Гени от ГМО ще се прехвърлят върху естествени биологични видове, и те ще станат опасни

ГМО са антиприродни, и затова са вредни

"Природно" не винаги значи полезно, а "антиприродно" - вредно.

Антиприродни са например дрехите. Сготвената храна. Приборите за хранене. Домовете, в които живеем. Мебелите в тях. Антибиотиците. Операциите. Пломбите в зъбите ви. (И всички форми на съвременно лечение.) Образованието. Всички възможни инструменти...

Природно е ходенето гол, дори насред зима. Яденето на сурови картофи и месо, с ръце. Животът в пещери. Гангренясалите рани. Зъбоболът. Неграмотността...

Не е доказано с абсолютна сигурност, че ГМО са безвредни

Разумното изпитване за безвредност на ГМО наистина е необходимо. Напълно и реално е възможно изследванията, които ГМО компаниите правят на своите продукти, не винаги да са достатъчно старателни и коректни - трябва да се следи те да го правят. Нужно е обаче да се прави разлика между доказване с разумна сигурност, и доказване с абсолютна сигурност.

Принципно е невъзможно да се докаже с абсолютна сигурност, че нещо е безвредно. Например, човечеството яде хляб от няма десетина хиляди години - съществува вероятност хлябът да дава безплодие след петнайсет хиляди години консумация, или след един милион, или след един милиард години. Би било трудно да се изрази в числа колко малка е, но на теория съществува. Така че който иска да е абсолютно сигурен в безопасността на храната си просто никога не може да си позволи да яде нищо.

Повечето традиционни храни са "изпитвани" в продължение на хилядолетия, докато типичните ГМО съществуват само от няколко десетки години. В същото време обаче, традиционните храни биват смятани за априори безопасни, и при проблем съмнението пада върху тях само ако не може да се намери абсолютно никакво друго обяснение. При ГМО е обратното - биват смятани за априори вредни, и биват изпробвани най-старателно, с умишлено търсене на вредности. Това създава парадокс - едно правилно изследвано ГМО най-вероятно е по-гарантирано безвредно, отколкото традиционните храни.

ГМО съдържат отрови, които ще ни разболеят

При присаждане на гени се взимат много внимателни мерки прехвърляните гени да са добре запазени. (Иначе няма да имат желания ефект, и работата ще е нахалост.) Генетичният код е един и същ за всички живи организми - няма вероятност на едно място генът да произвежда едно, а на друго - друго. По тази причина е излючително малко вероятно прехвърленият ген да започне да произвежда неочаквана отрова.

Повече основание за безпокойство дават случаите, когато във вида се присажда ген за продукт, отровен за други организми (най-често вредители). Ако нещата не са премислени достатъчно добре, е теоретично възможно продуктът да е опасен за хората, или за стопански или природни видове. На практика обаче тази вероятност е много малка - подобно нещо би било катастрофа не само за конкретната фирма-създател, а и за целия бранш. Затова и стимулите за внимателно премисляне и внимателно изтестване после са много силни. (Което не пречи да се търсят начини фирмите-създатели да бъдат контролирани още по-изкъсо и строго дали работят както трябва.)

Консумирането на ГМО ще ни промени генетично

Идеята, че парчета от "модифицирания" геном ще влязат в нас с храната, и ще променят и нашите гени, е напълно несъстоятелна. ДНК се разгражда в човешкия храносмилателен тракт до захари, фосфорна киселина и азотни бази - тоест, информацията й се изгубва напълно. И това е нужно, защото неразградена ДНК няма как да бъде всмукана в организма - протеиновите "вратички" в чревната стена пропускат само елементарните й парченца. Това се знае със същата сигурност, с която се знае колко ръце и колко крака има средностатистическият човек.