Опасност от ГМО
През последните десетилетия бяха създадени т.нар. генетично модифицирани организми (ГМО) - живи организми, чийто геном е променен. Обикновено промяната цели да подобри съществуващи, или да създаде нови качества на организма, които са полезни при използването му от хората.
Популярното обществено мнение е пълно с неясноти, страхове и митове относно ГМО. Някои от тези страхове са основателни, други - не. Тук се опитваме да хвърлим светлина върху неяснотите, да отговорим доколко са основателни страховете, и колко истина има в митовете.
wnLU7j <a href="http://yglpziagnfyd.com/">yglpziagnfyd</a>, [url=http://uzmnplcxsdiw.com/]uzmnplcxsdiw[/url], [link=http://kmrgkzrwqrbo.com/]kmrgkzrwqrbo[/link], http://wcznjjfkvxec.com/
Конкретни митове и страхове
Глупостта е безкрайна. Тя може да сътвори повече, отколкото знанието може да опровергае. Затова не се учудвайте, ако не откриете вашия страх описан тук.
ГМО са антиприродни, и затова са вредни
"Природно" не винаги значи полезно, а "антиприродно" - вредно.
Антиприродни са например дрехите. Сготвената храна. Домовете, в които живеем. Мебелите в тях. Антибиотиците. Операциите. Пломбите в зъбите ви. (И всички форми на съвременно лечение.) Образованието. Всички възможни инструменти...
Природно е ходенето гол, дори насред зима. Яденето на сурови картофи и месо. Животът в пещери. Гангренясалите рани. Зъбоболът. Неграмотността... Някой да ги предпочита пред "антиприродните" им аналози?
Освен това, ГМО не са антиприродни. Техниките, които хората използват, за да модифицират генома, са "открити" много отдавна от природата, и тя непрекъснато ги използва. Много от богатството на живота около нас е резултат именно на тези техники.
Не е доказано с абсолютна сигурност, че ГМО са безвредни
Разумното изпитване за безвредност на ГМО е безусловно необходимо. Напълно и реално е възможно изследванията, които ГМО компаниите правят на своите продукти, не винаги да са достатъчно старателни и коректни - трябва да се следи те да го правят. Нужно е обаче да се прави разлика между доказване с разумна сигурност, и доказване с абсолютна сигурност.
Принципно е невъзможно да се докаже с абсолютна сигурност, че нещо е безвредно. Например, човечеството яде хляб от няма десетина хиляди години - съществува вероятност хлябът да дава безплодие след петнайсет хиляди години консумация, или след един милион, или след един милиард години. Би било трудно да се изрази в числа колко малка е, но на теория съществува. Така че който иска да е абсолютно сигурен в безопасността на храната си просто никога няма да може да хапне нищо.
Повечето традиционни храни са "изпитвани" в продължение на хилядолетия, докато типичните ГМО съществуват само от няколко десетки години. В същото време обаче, традиционните храни биват смятани за априори безопасни, и при проблем съмнението пада върху тях само ако не може да се намери никакво друго обяснение. При ГМО е обратното - биват смятани за априори вредни, и биват изпробвани най-старателно, с умишлено търсене на вредности. Това създава парадокс - едно правилно изследвано ГМО може да е по-гарантирано безвредно, отколкото традиционните храни.
ГМО съдържат отрови, които ще ни разболеят
При присаждане на гени се взимат много внимателни мерки прехвърляните гени да са добре запазени. (Иначе няма да имат желания ефект, и работата ще е нахалост.) Генетичният код е един и същ за всички живи организми - няма вероятност на едно място генът да произвежда едно, а на друго - друго. По тази причина е излючително малко вероятно прехвърленият ген да започне да произвежда нещо различно от желаното, а още повече пък неочаквана отрова.
Повече основание за безпокойство дават случаите, когато във вида се присажда ген за продукт, отровен за други организми (най-често вредители). Ако нещата не са премислени достатъчно добре, е теоретично възможно продуктът да е опасен за хората, или за стопански или природни видове. На практика обаче тази вероятност е много малка - подобно нещо би било катастрофа не само за конкретната фирма-създател, а и за целия бранш. Затова и стимулите за внимателно премисляне и внимателно изтестване после са много силни. (Което не намалява нуждата да се търсят начини фирмите-създатели на ГМО да бъдат контролирани още по-изкъсо и строго дали работят както трябва.)
Консумирането на ГМО ще ни промени генетично
Напълно невъзможно е парчета от "модифицирания" геном да влязат в организма ни чрез храната, и да променят и нашите гени. ДНК се разгражда в човешкия храносмилателен тракт до захари, фосфорна киселина и азотни бази - тоест, информацията й се изгубва напълно. И това е нужно, защото неразградена ДНК няма как да бъде всмукана в организма - протеиновите "вратички" в чревната стена пропускат само елементарните й парченца. Затова и консумирането на генетично променена ДНК няма как да промени нашата, или дори изобщо тя да навлезе в организма ни.
ГМО лесно мутират, и могат да станат опасни
Някои видове ГМО лесно губят присадените им гени. Обикновено това е ефект, търсен старателно от фирмите, които са ги създали. (Иначе никой няма да купува от тях отново и отново.) Резултатът е, че се превръщат отново в изходните, немодифицирани организми.
Извън това ГМО мутират точно толкова лесно, колкото и изходният, немодифициран вид. Вероятността да станат опасни е точно толкова, колкото е и за него.
sYozxt <a href="http://qnmgpamxsmly.com/">qnmgpamxsmly</a>, [url=http://gszjgvndocru.com/]gszjgvndocru[/url], [link=http://tcjljxhwaxyc.com/]tcjljxhwaxyc[/link], http://ekblwiksxrvv.com/
Гени от ГМО ще се прехвърлят върху естествени биологични видове, и те ще станат опасни
Гени от ГМО е теоретично възможно да се прехвърлят върху други видове, естествени или не. Възможно е дори като резултат те да станат опасни.
Но точно същото е възможно с точно същата вероятност и между изцяло не-ГМО видове. Природата има много механизми да го прави. В реалния живот то се случва непрекъснато, и е един от двигателите за създаването на нови видове в биосферата.
Също, гените, присадени на ГМО, като правило са взети от някой друг биологичен вид. Присаждането им в природни условия може да е изключително малко вероятно, а прехвърлянето на сродни биологични видове - далеч по-вероятно. Надали обаче подобно прехвърляне ще създаде нещо изключително - ще е едно от милиардите прехвърляния на гени, които се случват непрекъснато, и обикновено не създават опасни видове. Затова и вероятността да се получи опасен вид е чисто теоретична.
Патентоването на ГМО е опасно, защото пречи на изучаването им
Повечето фирми, създаващи ГМО, търсят начини да запазят продукта си от възможна конкуренция. Един от начините е, като използват патента си, за да забраняват по съдебен път всякакви проучвания на сходни неща.
Вредата от това е двояка. От една страна, конкурентите им не могат да разработят, дори изцяло самостоятелно, сходен продукт, и така патентодържателите стават монополисти. От друга страна, учените не могат да изследват аспектите на този ген, и това пречи на развитието на генетиката като цяло.
Вярно е, че разработчиците трябва да покриват по някакъв начин разходите си за създаване на продукта, и патентът е една от защитите му. Но когато се прецени цялостно балансът между ползи и вреди, се оказва по-разумно патентите в областта на генетиката да не бъдат разрешавани. Области на икономиката, в които новите разработки не могат да бъдат защитени с патент, показват чудесно развитие на разработките въпреки липсата на защита (а може би донякъде и благодарение на тази липса).
В крайна сметка, вредата от патентоването на ГМО вероятно превишава ползата. Затова може да е добра идея патентоването на гени и цели организми да бъде ограничено, или изцяло премахнато.
Фермери могат да бъдат осъдени заради случайно поникнали ГМО в нивите им
Има случаи, когато фермери са били съдени за използване на ГМО, без да са платили правата му към фирмата-създател. Фермерите са твърдели, че ГМО са поникнали в нивите им, след като са били случайно пренесени там по невнимание от ниви на съседи, които са ги купили и засадили легално.
В повечето случаи това е било признавано за убедителен аргумент, и фермерите не са били осъждани. В няколко случая, когато злоупотребата е била твърде очевидна, фермерите са били осъдени. (Става дума за случаи, в които в нивата на фермера са виреели на практика само ГМО - нещо напълно невъзможно, ако той я е засадил с нормални посеви, а сред тях са били пренесени случайно други от съседна нива.)
В крайна сметка, поне към момента на писане на този текст (началото на 2010 г.) вероятността фермер да бъде осъден заради наистина случайно попаднали в нивата му ГМО е на практика нулева. Ако преследването на авторски права от фирмите-създатели стане твърде агресивно, е възможно тази опасност да стане реална. Обвиняването на невинни хора заради очевидна случайност обаче е действие с много висока опасност за демокрацията в една държава, и е вероятно да срещне силен отпор - от натиск върху съда да се придържа към справедливостта, през публична недоброжелателност към фирмите-създатели на ГМО, до натиск върху фермери да не ги отглеждат, за да не "замърсяват" с тях нивите на съседите си. Затова вероятността и за в бъдеще тази опасност да стане реална е сравнително малка. (Но не е пренебрежима, и зависи и от нашата бдителност и активност.)
Много учени, включително генетици, твърдят, че ГМО са опасни
Възможността да подлагаш на съмнение нещата е свещена в науката. Без нея няма наука - почти всички велики научни открития биха били невъзможни. Затова е полезно и нужно да има учени на всякакви мнения, и научната общност ще ги търпи, дори ако не е съгласна с тях.
Това обаче не означава, че всяко мнение задължително е вярно. Много учени твърдят, че вечният двигател е възможен, и не им е забранено да защитават тезата си. Това обаче не означава, че вечният двигател непременно е възможен.
Подобно е положението с учените, които твърдят, че ГМО са опасни. Има ги, но никак не са много (ако и да са много гласовити). Сред тях има дори генетици, точно както сред учените, които твърдят, че вечният двигател е възможен, има и физици. Това не означава непременно, че ГМО наистина са опасни - само че има учени, които смятат така.
Доколко е реално да е така дава отговор тази част на страницата.
llVPWw <a href="http://lhcfoiyxozqy.com/">lhcfoiyxozqy</a>, [url=http://lxitgvykpbuw.com/]lxitgvykpbuw[/url], [link=http://gorytacykkfg.com/]gorytacykkfg[/link], http://ytpkqyyvawez.com/
Фирмите, които създават ГМО, не ги изпробват достатъчно
Колко всъщност е достатъчно? Да се изпробва каквото и да е до абсолютна сигурност не е възможно. Напълно възможно е видовете ГМО да бъдат изпробвани до разумна сигурност, че са безвредни. Съществуват научни, а в някои страни и нормативни изисквания колко трябва да бъде изпробван един нов вид ГМО. Те са смятани за достатъчни.
Изпробването на ГМО обаче е скъпо, и е напълно възможно фирмите, които ги създават, да се опитват тайно да си спестят част от разходите, за сметка на качеството на изпробването. Затова е необходимо изпробването да е напълно прозрачно и отчетно пред съответните проверяващи органи.
Тъй като най-големите фирми, които създават ГМО, имат средствата да корумпират проверяващите органи и да лобират за недостатъчно строги закони за изпробване, е необходимо изпробването да е прозрачно и за всяка гражданска организация, която пожелае да го контролира. Нормално е фирмите да се съпротивляват срещу това, така че постигането на тази прозрачност може да изисква сериозен натиск върху правителствените и законодателните органи. Това би намалило вероятността ГМО да не бъдат изпробвани достатъчно, и би улеснило контрола върху изпробването им.
Големите ГМО фирми фалшифицират изследвания и лобират за закони в тяхна полза
Всяка голяма фирма се опитва да прави такива неща. Това обаче не означава непременно, че успява.
Много учени биха скрили неудобни за някоя голяма фирма изследвания, срещу пари. Много обаче биха ги скрили само срещу наистина баснословни суми, а много не биха ги скрили изобщо. А по света има страшно много биолози и биологични научни лаборатории - вероятно милиони биолози и десетки хиляди лаборатории. Така че опитът да бъде скрито неудобно изследване би довел до огромни разходи за фирмата, и до научен скандал, който ще раздуха нещата, вместо да ги потули. Да бъдат изследвани ГМО културите както трябва е несравнимо по-евтино и несравнимо по-малко рисковано.
Лобирането за закони в полза на ГМО също не е безконтролно. Производителите на "естествени", "природни" или "органични" храни обикновено не са толкова големи фирми, но общият им оборот и печалби са по-големи от тези на фирмите - създатели на ГМО, а интересите им са точно противоположни. Затова и реално про-ГМО лобито се налага да се бори със също много добре финансирано и влиятелно анти-ГМО лоби. По-драстични ходове на което и да е от двете лобита биха били използвани от другото за черен пиар. Затова и е малко вероятно някое от тях да започне да подхожда твърде безпардонно и брутално.