Ако е цепнат маркуча
- Седемнайсе пъти идвам, тоя доктор не ще да даде три дена, я да видя аз белким са го сменили… Чук – чук – чук. - Влез! Кръц. - Затвори вратата, бе говедо! Кръц. - Ий, докторе, теб не са л’ те сменили още бе, серсем? - Слушай бе ненормален, ти пак ли идваш бе? Седемнайсе пъти идваш! Изтърка стъпалата! Ние по парапета ли ще се прибираме? - Кат ви е ронлив цимента, кво да ва правя? Да не съм зидаромазач? - Какво искаш? Кво ти има? - Температурка имам. - Слушай бе, готин, всеки път като идваш ме караш по два пъти да ти я мерим. Седемнайсе по две…ъъъ...трийсе и четири пъти ти я мерим – двайспет градуса имаш, ква температура имаш бе? - Мойта болест мож’ да кара на замръзване бе, докторе. - Замръзни бе, замръзни, да те изнесем с количка, човек не мое да те извади по друг начин. Какво…искай! - Три дена няма да дадеш, хапчета ми дай да се оправя. - Секи път ли че ти броим – аспирин, кофенал, пирамидон…Всичко на “дон” кадет’ завършва го пий и са махай оттука бе! - С къв цвят да са докторе? - Черни ги пий! - Няма да ми отиват на костюма бе докторе... - Слушай бе, ти копчета ли ше пиеш или хапчета? - Хубаво, ам’ с ква форма? - Пи ер квадрат. - Аз Пиер не го познавам. Квадратът му не ме интересува. Искам мен да ме погледнеш…Кажи поне с какво да ги пия? - С вряла вода ги пий! - Колко градуса? - Хиляда и петстотин! - Ауу, мен ше ми се набръчка кожата от тая температура! - На теб ше ти се изопне бе. На тебе всичко обратно ти действа, не ме дразни ш’та ударя със скалпела! - Добре де, ам’ чешмяна ли водата или от маркуч? - От маркуч! - Ми ако е цепнат маркуча? - Аз ш’ти цепна главата…Нещо не пиеш ли, да пиеш с него? - С кафе може ли? - Може! - Аз не пия кафе. С к-к-компот става ли? - Става със к-к-компот… - Чакай , докторе. Жената направила трийсе вида компот, да взема да ти изброя, какъв компот имаме, ти да ми кажеш… - Недей ми брой бе! Недей ми брой, ше ми мине работното време само със тебе, много те моля пий ги с компот от диви чушки! - Такъв компот нямаме. - По Люлин има чушки…Диви се. Бери и праи компот! - Да, да…Тя Люлин е земетръсна област. Ти що ма зимаш за хахо ти мене бе? За една чушка - цял живот. Да ме джупне епицентъра там! - Земи си един сифон за сода – със сода ги пий! - Няма ли опасност да се взривя? - Слушай бе, някой да се е взривил докато е пил аналгин? - Ми аз мож’ да съм първия бе! Що ма правиш на опитна мишка ти мене? - Слушай бе идиот, тука имам две чекмеджета със отрова. Ще ти ги забъркам в една кофа, изпий ги, аз ш’ те изнеса, до гробищата ш’ те нося! - Ама докторе, аз съм поркал цианкалий не ми действа изобщо. Нещо по-силно ако имаш… - А-з-з-з на т-т-тебе… - Чакай бе, успокой се бе, кво ти стана, кикоса се и са ошашави и клавдиса се бе, ветринар такъв! Я излез навън да пиеш една сода с аспирин да ти мине бе!
И го извежда.