Масова заблуда

От Масови заблуди
Версия от 16:22, 20 март 2010 на Григор Гачев (беседа | приноси) (що е то)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Версията за печат вече не се поддържа и може да има грешки при изобразяване. Моля, актуализирайте отметките на браузъра си и вместо това използвайте функцията за печат на браузъра по подразбиране.

За повечето популярни теми в обществото циркулира доста информация. Добре е всичката да е вярна, но не винаги е така. Най-честите причини за невярна информация са:

  • дори науката не знае всичко докрай
  • остарели, доказано неверни възгледи още не са "изчистени" от обществото

Понякога обаче информация, за която с разумна сигурност се знае, че не е вярна, продължава да циркулира и да има своите поддръжници. Това е нормално - хората са различни, и между тях винаги има такива, които ще поддържат и неверни тези. Такива тези биват определяни като заблуди.

Най-честите причини хора да поддържат неверни тези са:

  • тезата им носи вътрешно, душевно спокойствие, по някаква причина
  • тезата е съвместима (понякога само в представите им) с други тези, в които те вярват
  • имат психични особености (напр. трудно поклатими възгледи), които ги привързват към тезата
  • имат психични отклонения, които им пречат да осъзнаят погрешността на тезата
  • имат материална или друга изгода да подкрепят тезата

Всички тези причини могат да бъдат срещнати дори сред специалисти по темата, и да ги карат да подкрепят невярна теза. Това е причината на практика всяка популярна лъжа да има свои последователи, които формално се водят учени и специалисти по темата. Науката разполага с методи, които позволяват заблудите да бъдат разграничавани от истините. Понякога обаче застъпниците на дадена теза не я изоставят дори след като тя е доказана като заблуда.

При определени условия заблуди могат да получат масово разпространение, и в тях да вярват преобладаващата част от обществото. В такива случаи говорим за масови заблуди.

Масовостта на една заблуда не доказва вярността й - вярността на една теза се доказва чрез научни методологии за доказване на вярност на теза. Преди няколкостотин години на практика всички хора са вярвали, че Слънцето се върти около Земята, и не са знаели за съществуването на кислорода - това не означава, че тогава Слънцето се е въртяло около Земята, или че хората не са дишали.

Масовостта на определени заблуди доказва, че обществото е податливо на масови заблуди, и че е необходимо хората да бъдат обучавани на критичност и рационален скептицизъм. Съществуването на "научни" масови заблуди говори, че е необходимо хората (а и някои учени) да знаят за съществуването на научни методологии за доказване на вярност, и какво представляват тези методологии.

Някои масови заблуди могат да са особено упорити - изповядващите ги да не могат или да не искат да приемат рационални аргументи против тях. Най-честите причини за такова неприемане са:

  • заблудата е обвързана за вярващия в нея със силни емоции - страх, чувство за достойнство и пр.
  • заблудата изглежда правдоподобна при определени условия (най-често при необразованост в съответната сфера)
  • заблудата създава у вярващия надеждата да получи физическо или духовно благополучие
  • заблудата се изповядва от преобладаващата част от социума на вярващия, и той е под социален натиск да я приеме

Масови заблуди, чиито носители обикновено не приемат рационални контрааргументи, често биват наричани масови психози.