Разлика между версии на „Опасност от ГМО“

От Масови заблуди
Направо към: навигация, търсене
(и още...)
(+ патентоването на ГМО)
Ред 7: Ред 7:
 
=== ГМО не може да бъдат третирани еднакво ===
 
=== ГМО не може да бъдат третирани еднакво ===
  
Ако например един вид ГМ картофи е предназначен за храна на хора, той трябва да покрие съответни изисквания за безопасност на съдържанието. Ако е за фураж, изискванията са по-ниски. Ако е за производство на лепило, изисквания за безопасност на съдържанието на практика няма. Ако се сади единствено за да разрохква почвата, изискванията за безопасност на съдържанието са безпредметни.
+
Ако например вид ГМ картофи е предназначен за храна на хора, той трябва да покрие съответни изисквания за безопасност на съдържанието. Ако е за фураж, изискванията са по-ниски. Ако е за производство на лепило, изисквания за безопасност на съдържанието на практика няма. Ако се сади единствено за да разрохква почвата, изискванията за безопасност на съдържанието са безпредметни.
  
 
Косвените ефекти също не са еднакви. Царевица, която е инженерирана да е устойчива на пестициди, би могла да стимулира фермерите да злоупотребяват с пестициди, и така реално да тровят природата. Царевица, която е инженерирана да е устойчива на най-популярните вредители, обаче спестява пръскането с пестициди, вместо да го стимулира - тоест, тя е дори по-природосъобразна от обикновената.
 
Косвените ефекти също не са еднакви. Царевица, която е инженерирана да е устойчива на пестициди, би могла да стимулира фермерите да злоупотребяват с пестициди, и така реално да тровят природата. Царевица, която е инженерирана да е устойчива на най-популярните вредители, обаче спестява пръскането с пестициди, вместо да го стимулира - тоест, тя е дори по-природосъобразна от обикновената.
 +
 +
Накратко, слагането на ГМО в общ кюп е лишено от логика. Затова и въпрос като "вредни ли са ГМО" е толкова смислен, колкото и примерно въпрос "дебели ли са хората".
  
 
=== ГМО се получават по начини, които съществуват и в природата ===
 
=== ГМО се получават по начини, които съществуват и в природата ===
  
Действително, в природата няма лаборатории и генетични секвенсери. Има обаче предостатъчно естествени механизми, които непрекъснато вършат същото. Единствената разлика е, че го вършат не насочено, при преценка какъв може да бъде крайният резултат, а напълно случайно.
+
В природата няма лаборатории и генетични секвенсери. Има обаче предостатъчно естествени механизми, които непрекъснато вършат същото. Единствената разлика е, че го вършат не насочено, при преценка какъв може да бъде крайният резултат, а напълно случайно.
  
 
В природата прехвърлянето на гени обикновено се извършва от вируси-преносители. Класически са ретровирусите, но често и ДНК-вируси понякога "откъсват" със себе си парченце от генома на клетката, което после "лепват" в друга клетка. Често мислим, че вирусите заразяват само сродни видове, но не винаги е така: много вируси се размножават само в тесен набор сродни видове (и могат да "откъснат" парченце само от техните гени), но могат да влязат в клетката на много различни живи организми (и да "залепят" там откъснатото отдругаде парченце геном).
 
В природата прехвърлянето на гени обикновено се извършва от вируси-преносители. Класически са ретровирусите, но често и ДНК-вируси понякога "откъсват" със себе си парченце от генома на клетката, което после "лепват" в друга клетка. Често мислим, че вирусите заразяват само сродни видове, но не винаги е така: много вируси се размножават само в тесен набор сродни видове (и могат да "откъснат" парченце само от техните гени), но могат да влязат в клетката на много различни живи организми (и да "залепят" там откъснатото отдругаде парченце геном).
Ред 29: Ред 31:
 
Антиприродни са например дрехите. Сготвената храна. Приборите за хранене. Домовете, в които живеем. Мебелите в тях. Антибиотиците. Операциите. Пломбите в зъбите ви. (И всички форми на съвременно лечение.) Образованието. Всички възможни инструменти...
 
Антиприродни са например дрехите. Сготвената храна. Приборите за хранене. Домовете, в които живеем. Мебелите в тях. Антибиотиците. Операциите. Пломбите в зъбите ви. (И всички форми на съвременно лечение.) Образованието. Всички възможни инструменти...
  
Природно е ходенето гол, дори насред зима. Яденето на сурови картофи и месо, с ръце. Животът в пещери. Гангренясалите рани. Зъбоболът. Неграмотността...
+
Природно е ходенето гол, дори насред зима. Яденето на сурови картофи и месо, с ръце. Животът в пещери. Гангренясалите рани. Зъбоболът. Неграмотността... Някой да ги предпочита пред "антиприродните" им аналози?
  
 
Освен това, ГМО не са антиприродни. Техниките, които хората използват, за да модифицират генома, са "открити" много отдавна от природата, и тя непрекъснато ги използва. Много от богатството на живота около нас е получено именно чрез тези техники.
 
Освен това, ГМО не са антиприродни. Техниките, които хората използват, за да модифицират генома, са "открити" много отдавна от природата, и тя непрекъснато ги използва. Много от богатството на живота около нас е получено именно чрез тези техники.
Ред 39: Ред 41:
 
Принципно е невъзможно да се докаже с абсолютна сигурност, че нещо е безвредно. Например, човечеството яде хляб от няма десетина хиляди години - съществува вероятност хлябът да дава безплодие след петнайсет хиляди години консумация, или след един милион, или след един милиард години. Би било трудно да се изрази в числа колко малка е, но на теория съществува. Така че който иска да е ''абсолютно'' сигурен в безопасността на храната си просто никога не може да си позволи да яде нищо.
 
Принципно е невъзможно да се докаже с абсолютна сигурност, че нещо е безвредно. Например, човечеството яде хляб от няма десетина хиляди години - съществува вероятност хлябът да дава безплодие след петнайсет хиляди години консумация, или след един милион, или след един милиард години. Би било трудно да се изрази в числа колко малка е, но на теория съществува. Така че който иска да е ''абсолютно'' сигурен в безопасността на храната си просто никога не може да си позволи да яде нищо.
  
Повечето традиционни храни са "изпитвани" в продължение на хилядолетия, докато типичните ГМО съществуват само от няколко десетки години. В същото време обаче, традиционните храни биват смятани за априори безопасни, и при проблем съмнението пада върху тях само ако не може да се намери абсолютно никакво друго обяснение. При ГМО е обратното - биват смятани за априори вредни, и биват изпробвани най-старателно, с умишлено търсене на вредности. Това създава парадокс - едно правилно изследвано ГМО най-вероятно е по-гарантирано безвредно, отколкото традиционните храни.
+
Повечето традиционни храни са "изпитвани" в продължение на хилядолетия, докато типичните ГМО съществуват само от няколко десетки години. В същото време обаче, традиционните храни биват смятани за априори безопасни, и при проблем съмнението пада върху тях само ако не може да се намери никакво друго обяснение. При ГМО е обратното - биват смятани за априори вредни, и биват изпробвани най-старателно, с умишлено търсене на вредности. Това създава парадокс - едно правилно изследвано ГМО най-вероятно е по-гарантирано безвредно, отколкото традиционните храни.
  
 
=== ГМО съдържат отрови, които ще ни разболеят ===
 
=== ГМО съдържат отрови, които ще ни разболеят ===
  
При присаждане на гени се взимат много внимателни мерки прехвърляните гени да са добре запазени. (Иначе няма да имат желания ефект, и работата ще е нахалост.) Генетичният код е един и същ за всички живи организми - няма вероятност на едно място генът да произвежда едно, а на друго - друго. По тази причина е излючително малко вероятно прехвърленият ген да започне да произвежда неочаквана отрова.
+
При присаждане на гени се взимат много внимателни мерки прехвърляните гени да са добре запазени. (Иначе няма да имат желания ефект, и работата ще е нахалост.) Генетичният код е един и същ за всички живи организми - няма вероятност на едно място генът да произвежда едно, а на друго - друго. По тази причина е излючително малко вероятно прехвърленият ген да започне да произвежда нещо различно от желаното, а още повече пък неочаквана отрова.
  
Повече основание за безпокойство дават случаите, когато във вида се присажда ген за продукт, отровен за други организми (най-често вредители). Ако нещата не са премислени достатъчно добре, е теоретично възможно продуктът да е опасен за хората, или за стопански или природни видове. На практика обаче тази вероятност е много малка - подобно нещо би било катастрофа не само за конкретната фирма-създател, а и за целия бранш. Затова и стимулите за внимателно премисляне и внимателно изтестване после са много силни. (Което не пречи да се търсят начини фирмите-създатели да бъдат контролирани още по-изкъсо и строго дали работят както трябва.)
+
Повече основание за безпокойство дават случаите, когато във вида се присажда ген за продукт, отровен за други организми (най-често вредители). Ако нещата не са премислени достатъчно добре, е теоретично възможно продуктът да е опасен за хората, или за стопански или природни видове. На практика обаче тази вероятност е много малка - подобно нещо би било катастрофа не само за конкретната фирма-създател, а и за целия бранш. Затова и стимулите за внимателно премисляне и внимателно изтестване после са много силни. (Което не намалява нуждата да се търсят начини фирмите-създатели да бъдат контролирани още по-изкъсо и строго дали работят както трябва.)
  
 
=== Консумирането на ГМО ще ни промени генетично ===
 
=== Консумирането на ГМО ще ни промени генетично ===
  
Идеята, че парчета от "модифицирания" геном ще влязат в нас с храната, и ще променят и нашите гени, е напълно несъстоятелна. ДНК се разгражда в човешкия храносмилателен тракт до захари, фосфорна киселина и азотни бази - тоест, информацията й се изгубва напълно. И това е нужно, защото неразградена ДНК няма как да бъде всмукана в организма - протеиновите "вратички" в чревната стена пропускат само елементарните й парченца. Затова и консумирането на генетично променена ДНК няма как да промени нашата.
+
Напълно невъзможно е парчета от "модифицирания" геном да влязат в организма ни чрез храната, и да променят и нашите гени. ДНК се разгражда в човешкия храносмилателен тракт до захари, фосфорна киселина и азотни бази - тоест, информацията й се изгубва напълно. И това е нужно, защото неразградена ДНК няма как да бъде всмукана в организма - протеиновите "вратички" в чревната стена пропускат само елементарните й парченца. Затова и консумирането на генетично променена ДНК няма как да промени нашата, или дори изобщо тя да навлезе в организма ни.
  
 
=== ГМО лесно мутират, и могат да станат опасни ===
 
=== ГМО лесно мутират, и могат да станат опасни ===
Ред 69: Ред 71:
 
Но точно същото е възможно с точно същата вероятност и между изцяло не-ГМО видове. Природата има много механизми да го прави. В реалния живот то се случва непрекъснато, и е един от двигателите за създаването на нови видове в биосферата.
 
Но точно същото е възможно с точно същата вероятност и между изцяло не-ГМО видове. Природата има много механизми да го прави. В реалния живот то се случва непрекъснато, и е един от двигателите за създаването на нови видове в биосферата.
  
Също, гените, присадени на ГМО, като правило са взети от някой друг биологичен вид. Присаждането им в природни условия може да е изключително малко вероятно, а прехвърлянето на сродни биологични видове - далеч по-вероятно. Надали обаче подобно прехвърляне ще създаде нещо изключително - ще е едно от милиардите прехвърляния на гени, които се случват непрекъснато. Затова и вероятността да се получи опасен вид е чисто теоретична.
+
Също, гените, присадени на ГМО, като правило са взети от някой друг биологичен вид. Присаждането им в природни условия може да е изключително малко вероятно, а прехвърлянето на сродни биологични видове - далеч по-вероятно. Надали обаче подобно прехвърляне ще създаде нещо изключително - ще е едно от милиардите прехвърляния на гени, които се случват непрекъснато, и обикновено не създават опасни видове. Затова и вероятността да се получи опасен вид е чисто теоретична.
 +
 
 +
=== Патентоването на ГМО е опасно, защото пречи на изучаването им ===
 +
 
 +
Повечето фирми, създаващи ГМО, търсят начини да запазят продукта си от възможна конкуренция. Един от начините е, като използват патента си, за да забраняват по съдебен път всякакви проучвания на сходни неща.
 +
 
 +
Вредата от това е двояка. От една страна, конкурентите им не могат да разработят, дори изцяло самостоятелно, сходен продукт, и така патентодържателите стават монополисти. От друга страна, учените не могат да изследват аспектите на този ген, и това пречи на развитието на генетиката като цяло.
 +
 
 +
Вярно е, че разработчиците трябва да покриват по някакъв начин разходите си за създаване на продукта, и патентът е една от защитите му. Но когато се прецени цялостно балансът между ползи и вреди, се оказва по-разумно патентите в областта на генетиката да не бъдат разрешавани.
 +
 
 +
Съответно, вредата от патентоването на ГМО наистина превишава ползата от него.

Версия от 00:43, 19 март 2010

През последните десетилетия бяха създадени т.нар. генетично модифицирани организми (ГМО) - живи организми, чийто геном е променен. Обикновено промяната цели да подобри съществуващи, или да създаде нови качества на организма, които са полезни при използването му от хората.

Популярното обществено мнение е пълно с неясноти, страхове и митове относно ГМО. Някои от тези страхове са основателни, други - не. Тук се опитваме да хвърлим светлина върху неяснотите, да отговорим доколко са основателни страховете, и колко истина има в митовете.

Общи положения

ГМО не може да бъдат третирани еднакво

Ако например вид ГМ картофи е предназначен за храна на хора, той трябва да покрие съответни изисквания за безопасност на съдържанието. Ако е за фураж, изискванията са по-ниски. Ако е за производство на лепило, изисквания за безопасност на съдържанието на практика няма. Ако се сади единствено за да разрохква почвата, изискванията за безопасност на съдържанието са безпредметни.

Косвените ефекти също не са еднакви. Царевица, която е инженерирана да е устойчива на пестициди, би могла да стимулира фермерите да злоупотребяват с пестициди, и така реално да тровят природата. Царевица, която е инженерирана да е устойчива на най-популярните вредители, обаче спестява пръскането с пестициди, вместо да го стимулира - тоест, тя е дори по-природосъобразна от обикновената.

Накратко, слагането на ГМО в общ кюп е лишено от логика. Затова и въпрос като "вредни ли са ГМО" е толкова смислен, колкото и примерно въпрос "дебели ли са хората".

ГМО се получават по начини, които съществуват и в природата

В природата няма лаборатории и генетични секвенсери. Има обаче предостатъчно естествени механизми, които непрекъснато вършат същото. Единствената разлика е, че го вършат не насочено, при преценка какъв може да бъде крайният резултат, а напълно случайно.

В природата прехвърлянето на гени обикновено се извършва от вируси-преносители. Класически са ретровирусите, но често и ДНК-вируси понякога "откъсват" със себе си парченце от генома на клетката, което после "лепват" в друга клетка. Често мислим, че вирусите заразяват само сродни видове, но не винаги е така: много вируси се размножават само в тесен набор сродни видове (и могат да "откъснат" парченце само от техните гени), но могат да влязат в клетката на много различни живи организми (и да "залепят" там откъснатото отдругаде парченце геном).

Природата използва и много други генетични техники, за които хората засега само мечтаят. Организъм, който включва не просто ген от друг, а целия му геном или дори целия друг организъм, засега е немислимо да успеем да създадем. Природата обаче неведнъж е създавала такива. Всъщност, митохондриите във всички живи същества, и пластидите в растенията са именно някогашни отделни организми, които природата е "присадила" в клетките ни.

Всички средства, чрез които живите организми еволюират, по същество са модификации на генетичния набор. Цялата еволюция на всички живи организми всъщност е резултат от естествено настъпили генни модифицирания. Всичко живо, което виждаме, начело с нас самите, е генетично модифицирано милиарди и милиарди пъти, далеч по-безконтролно и безопасно, отколкото това става в лабораториите ни. Животът не е изтребен от това, нито светът е загинал. Нещо повече - на този процес дължим огромното разнообразие и богатство на живота около нас.

Конкретни митове и страхове

ГМО са антиприродни, и затова са вредни

"Природно" не винаги значи полезно, а "антиприродно" - вредно.

Антиприродни са например дрехите. Сготвената храна. Приборите за хранене. Домовете, в които живеем. Мебелите в тях. Антибиотиците. Операциите. Пломбите в зъбите ви. (И всички форми на съвременно лечение.) Образованието. Всички възможни инструменти...

Природно е ходенето гол, дори насред зима. Яденето на сурови картофи и месо, с ръце. Животът в пещери. Гангренясалите рани. Зъбоболът. Неграмотността... Някой да ги предпочита пред "антиприродните" им аналози?

Освен това, ГМО не са антиприродни. Техниките, които хората използват, за да модифицират генома, са "открити" много отдавна от природата, и тя непрекъснато ги използва. Много от богатството на живота около нас е получено именно чрез тези техники.

Не е доказано с абсолютна сигурност, че ГМО са безвредни

Разумното изпитване за безвредност на ГМО наистина е необходимо. Напълно и реално е възможно изследванията, които ГМО компаниите правят на своите продукти, не винаги да са достатъчно старателни и коректни - трябва да се следи те да го правят. Нужно е обаче да се прави разлика между доказване с разумна сигурност, и доказване с абсолютна сигурност.

Принципно е невъзможно да се докаже с абсолютна сигурност, че нещо е безвредно. Например, човечеството яде хляб от няма десетина хиляди години - съществува вероятност хлябът да дава безплодие след петнайсет хиляди години консумация, или след един милион, или след един милиард години. Би било трудно да се изрази в числа колко малка е, но на теория съществува. Така че който иска да е абсолютно сигурен в безопасността на храната си просто никога не може да си позволи да яде нищо.

Повечето традиционни храни са "изпитвани" в продължение на хилядолетия, докато типичните ГМО съществуват само от няколко десетки години. В същото време обаче, традиционните храни биват смятани за априори безопасни, и при проблем съмнението пада върху тях само ако не може да се намери никакво друго обяснение. При ГМО е обратното - биват смятани за априори вредни, и биват изпробвани най-старателно, с умишлено търсене на вредности. Това създава парадокс - едно правилно изследвано ГМО най-вероятно е по-гарантирано безвредно, отколкото традиционните храни.

ГМО съдържат отрови, които ще ни разболеят

При присаждане на гени се взимат много внимателни мерки прехвърляните гени да са добре запазени. (Иначе няма да имат желания ефект, и работата ще е нахалост.) Генетичният код е един и същ за всички живи организми - няма вероятност на едно място генът да произвежда едно, а на друго - друго. По тази причина е излючително малко вероятно прехвърленият ген да започне да произвежда нещо различно от желаното, а още повече пък неочаквана отрова.

Повече основание за безпокойство дават случаите, когато във вида се присажда ген за продукт, отровен за други организми (най-често вредители). Ако нещата не са премислени достатъчно добре, е теоретично възможно продуктът да е опасен за хората, или за стопански или природни видове. На практика обаче тази вероятност е много малка - подобно нещо би било катастрофа не само за конкретната фирма-създател, а и за целия бранш. Затова и стимулите за внимателно премисляне и внимателно изтестване после са много силни. (Което не намалява нуждата да се търсят начини фирмите-създатели да бъдат контролирани още по-изкъсо и строго дали работят както трябва.)

Консумирането на ГМО ще ни промени генетично

Напълно невъзможно е парчета от "модифицирания" геном да влязат в организма ни чрез храната, и да променят и нашите гени. ДНК се разгражда в човешкия храносмилателен тракт до захари, фосфорна киселина и азотни бази - тоест, информацията й се изгубва напълно. И това е нужно, защото неразградена ДНК няма как да бъде всмукана в организма - протеиновите "вратички" в чревната стена пропускат само елементарните й парченца. Затова и консумирането на генетично променена ДНК няма как да промени нашата, или дори изобщо тя да навлезе в организма ни.

ГМО лесно мутират, и могат да станат опасни

Някои видове ГМО лесно губят присадените им гени. Обикновено това е ефект, търсен старателно от фирмите, които са ги създали. (Иначе никой няма да купува от тях отново и отново.) Резултатът е, че се превръщат отново в изходните, немодифицирани организми.

Извън това ГМО мутират точно толкова лесно, колкото и изходният, немодифициран вид. Вероятността да станат опасни е точно толкова, колкото е и за него.

ГМО ще изместят нормалните биологични видове, и ще унищожат многообразието на живота

Почти всички известни видове ГМО са базирани на културни видове. Това означава, че шансовете им да успеят да завладеят нормална природна среда, и да изместят видовете от нея, са горе-долу колкото шансовете на апартаментен пекинез да влезе в африканската джунгла, и да победи и изяде дивите животни там.

На теория, за в бъдеще това е възможно да се промени - ако технологиите за създаване на ГМО напреднат твърде много, и започнем да създаваме видове, които са по-жилави и приспособими от дивите. За радост или съжаление обаче това не се очаква в обозримото бъдеще.

Гени от ГМО ще се прехвърлят върху естествени биологични видове, и те ще станат опасни

Гени от ГМО е теоретично възможно да се прехвърлят върху други видове, естествени или не. Възможно е дори те да станат опасни като резултат от това.

Но точно същото е възможно с точно същата вероятност и между изцяло не-ГМО видове. Природата има много механизми да го прави. В реалния живот то се случва непрекъснато, и е един от двигателите за създаването на нови видове в биосферата.

Също, гените, присадени на ГМО, като правило са взети от някой друг биологичен вид. Присаждането им в природни условия може да е изключително малко вероятно, а прехвърлянето на сродни биологични видове - далеч по-вероятно. Надали обаче подобно прехвърляне ще създаде нещо изключително - ще е едно от милиардите прехвърляния на гени, които се случват непрекъснато, и обикновено не създават опасни видове. Затова и вероятността да се получи опасен вид е чисто теоретична.

Патентоването на ГМО е опасно, защото пречи на изучаването им

Повечето фирми, създаващи ГМО, търсят начини да запазят продукта си от възможна конкуренция. Един от начините е, като използват патента си, за да забраняват по съдебен път всякакви проучвания на сходни неща.

Вредата от това е двояка. От една страна, конкурентите им не могат да разработят, дори изцяло самостоятелно, сходен продукт, и така патентодържателите стават монополисти. От друга страна, учените не могат да изследват аспектите на този ген, и това пречи на развитието на генетиката като цяло.

Вярно е, че разработчиците трябва да покриват по някакъв начин разходите си за създаване на продукта, и патентът е една от защитите му. Но когато се прецени цялостно балансът между ползи и вреди, се оказва по-разумно патентите в областта на генетиката да не бъдат разрешавани.

Съответно, вредата от патентоването на ГМО наистина превишава ползата от него.