Редактиране на „Опасност от ядрена енергетика“

Тази страница бе отворена няколко дни след земетресението в Япония през март 2011 г., и последвалата авария в атомната електроцентрала Фукушима Дайичи. По повод аварията в обществото за пореден път бяха раздухани страхове от ядрената енергетика.

Тези страхове не са специфични за аварията в Япония. Биват повдигани при всеки инцидент в атомна електроцентрала, и при всяко обсъждане на ядрената енергетика. Разбира се, ядрената енергетика не е безопасно нещо, точно както и всяка друга тежка промишленост. Но е важно да се знае истината около нея, защото паниката и некомпетентността при подобен инцидент като правило взема повече жертви, отколкото инцидентът.

== Радиоактивността е вредна и в най-малки количества ==

На теория това е вярно - дори най-минималните количества радиоактивност на теория могат да ви докарат рак, или да ви увредят иначе. Но при радиоактивност под определена граница това е също толкова малко вероятно, колкото и да ви улучи метеорит, или да ви удари мълния. Разумният човек при буря не застава до гръмоотвод или под самотно дърво, но извън буря не ходи с гръмоотвод на главата. Въпросът е колко е разумната граница.

В средата, в която живеем, съществува така наречената фонова радиоактивност. Част от тази радиоактивност се дължи на минималното и неизбежно съдържание на радиоактивни елементи във всички материали наоколо. Друга част се дължи на облъчването от космически лъчи. (По тази причина хора, които вярват, че е възможно да има нулева радиоактивност, издават некомпетентността си. Сред хора с познания или дори обща култура това словосъчетание обикновено има предвид "нормална фонова радиоактивност".) Разумно е да се смята, че радиоактивност от този порядък е безопасна.

What I find so inretetsing is you could never find this anywhere else.

== Защитниците на ядрената енергетика са нейни лобисти или некомпетентни ==

Сред защитниците на ядрената енергетика наистина има и нейни лобисти, а също и некомпетентни хора. Но точно същото важи и за противниците й. Някои от тях са некомпетентни до степен да дават съвети, които реално излагат на опасност здравето, а понякога и живота на повярвалите им. Има и такива, които са хора на анти-ядрените лобита, най-вече на алтернативните добиви на енергия. А тези лобита са не по-малко богати и безскрупулни от ядреното лоби.

И от двете страни също така има хора, които се опитват да обсъждат предимствата и недостатъците на ядрената енергетика разумно и спокойно. Именно те са, на които си струва да се вярва.

== Ядрен реактор може да експлодира като атомна бомба ==

Това е напълно невъзможно.

Срещаният в природата уран е смес от (основно) 2 изотопа - уран-235 и уран-238. Вторият не участва във верижната реакция, която се използва в атомните реактори и атомните бомби. В нея участва само уран-235. За да може верижната реакция да заработи обаче, той трябва е в определена концентрация - над поне 10% от материала. За да може да се получи неконтролируема атомна реакция, при която се стига до експлозия, е необходимо концентрацията му да гони 80%.

В наличния в природата уран концентрацията на изотопа 235 е под 1%. За да стане възможна верижната реакция, той се подлага на т.нар. обогатяване - отделяне на част от изотопа 238, при което процентът на изотоп 235 в остатъка расте. Разделянето е изключително трудно: машините, които го вършат, и до момента са върхова технология, и използването им е изключително скъпо. Да се обогати уран до 90%, като за атомна бомба, е значително по-скъпо и трудно, отколкото да се обогати до 20%, като за атомна централа. Затова и уранът за атомни централи се произвежда обогатен до около 20%. С такъв уран е физически невъзможно да се постигне ядрен взрив, независимо какво ще го правите. (Освен ако не го дообогатите, но в реактор това не става. Става обратното - този изотоп се изчерпва с работата, и уранът в реактора обеднява на него.)

От изотопа уран-238 в типичните атомни реактори се получава един друг изотоп, използван за правене на атомни бомби - плутоний-239. Той обаче също се нуждае от определена процентна концентрация, за да може да отключи верижна ядрена реакция. В типичното ядрено гориво не е възможно да се постигне дори една стотна от тази концентрация; плутоният за бомби минава през сериозно дообогатяване, след като бъде извлечен от отработеното ядрено гориво. Така че той също няма как да избухне.

Това не означава, че ядреното гориво е безопасно. И без ядрен взрив дори необогатен уран може да ви облъчи до смърт, обогатеният още по-лесно. Нужно е обаче да сте в обсега на радиацията му, а това вече е доста трудно. Също, съдържанието на реактора е далеч по-"мръсно" дори от продуктите на атомен взрив - пръсването му, чрез обикновен взрив или просто разхвърляне, би заразило дадена площ по-трайно и от ядрена експлозия. Това са големи рискове, които изискват много сериозни мерки за предотвратяване. Но че реактор може да експлодира като атомна бомба е лъжа, и това е важно да се знае. В противен случай преследваме призраци, вместо да решаваме реалните проблеми.

I'm out of league here. Too much brain power on dislpay!
@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 В средата, в която живеем, съществува така наречената фонова радиоактивност. Част от тази радиоактивност се дължи на минималното и неизбежно съдържание на радиоактивни елементи във всички материали наоколо. Друга част се дължи на облъчването от космически лъчи. (По тази причина хора, които вярват, че е възможно да има нулева радиоактивност, издават некомпетентността си. Сред хора с познания или дори обща култура това словосъчетание обикновено има предвид "нормална фонова радиоактивност".) Разумно е да се смята, че радиоактивност от този порядък е безопасна.
-== Ядрената енергетика е опасна, и толкова! ==
+What I find so inretetsing is you could never find this anywhere else.
-Това е позиция, която разчита да ангажира емоциите на хората, вместо разума им. Както всяка друга такава, тя говори не за ядрената енергетика (или каквото друго обсъжда), а за ниската компетентност и високата манипулативност (или манипулируемост) на хората, които я защитават.
-Реално, много аспекти на ядрената енергетика са опасни, при неправилната й експлоатация или по принцип. Много други не са. Има смисъл да се говори конкретно за тях.
 == Защитниците на ядрената енергетика са нейни лобисти или некомпетентни ==
@@ Ред 33: / Ред 29: @@
 Това не означава, че ядреното гориво е безопасно. И без ядрен взрив дори необогатен уран може да ви облъчи до смърт, обогатеният още по-лесно. Нужно е обаче да сте в обсега на радиацията му, а това вече е доста трудно. Също, съдържанието на реактора е далеч по-"мръсно" дори от продуктите на атомен взрив - пръсването му, чрез обикновен взрив или просто разхвърляне, би заразило дадена площ по-трайно и от ядрена експлозия. Това са големи рискове, които изискват много сериозни мерки за предотвратяване. Но че реактор може да експлодира като атомна бомба е лъжа, и това е важно да се знае. В противен случай преследваме призраци, вместо да решаваме реалните проблеми.
-== Ядрените централи отделят радиоактивно облъчване ==
+I'm out of league here. Too much brain power on dislpay!
-Безспорно. Дори при нормална работа на централите те отделят в околната среда минимални количества радиоактивност. (При авария могат да отделят и много повече, но това го обсъждаме в друга секция.) Тази радиоактивност може да бъде вредна.
-Но при нормална работа отделят радиоактивност не само ядрените електроцентрали. Горивото за ТЕЦ, било то въглища или петролни деривати, също съдържа радиоактивни елементи, макар и в минимални количества. С отходните газове тези елементи биват изхвърляни във въздуха, хората ги дишат, и т.н. Звучи парадоксално, но е факт - нормално работещата ТЕЦ на въглища, нефт или дори природен газ отделя значително повече радиоактивност в околната среда на произведен киловатчас, отколкото нормално работещата АЕЦ.
-Минимални количества радиоактивност отделят дори ВЕЦ - в турбините им разтвореният във водата радон се отделя от нея. Получените количества радиоактивност са далеч под тези на ТЕЦ, и са около или под тези на нормално работеща АЕЦ, но принципно също ги има. Подобен ефект има и при приливните или вълновите електроцентрали.
-Слънчевите и вятърни електроцентрали почти не отделят радиоактивно облъчване при нормална работа. За построяването им обаче отиват огромно количество материали, много пъти над това за АЕЦ. Добиването на тези материали (особено копаенето и преработката на руда и инертни материали) неизбежно освобождават, макар и малки, количества радиоактивност в околната среда. Така че дори при тях балансът не е чист.
-Най-сетне, водните, слънчеви и вятърни електроцентрали увреждат природата по начини, по които АЕЦ не я увреждат. Вече споменахме за много по-голямото количество използвани материали - добиването им неизбежно уврежда околната среда. Вятърните електроцентрали са извънредно опасни за прелетните птици; също, при работата им се генерира вреден инфразвук, който се пренася на десетки километри разстояние. Слънчевите централи променят местния микроклимат, също са опасни за птиците и работата им генерира озон (който ниско над земята е опасен и вреден, за разлика от на стотина километра височина в атмосферата). Така че в крайна сметка нещата не са еднозначни, и емоциите не са добър съветник при решаването им.