Опасност от ядрена енергетика

От Масови заблуди
Версия от 04:06, 17 март 2011 на Григор Гачев (беседа | приноси) (някакво начало - когато смогна, ще добавя още)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Тази страница бе отворена няколко дни след земетресението в Япония през март 2011 г., и последвалата авария в атомната електроцентрала Фукушима Дайичи. По повод аварията в обществото за пореден път бяха раздухани страхове от ядрената енергетика.

Тези страхове не са специфични за аварията в Япония. Биват повдигани при всеки инцидент в атомна електроцентрала, и при всяко обсъждане на ядрената енергетика. Разбира се, ядрената енергетика не е безопасно нещо, точно както и всяка друга тежка промишленост. Но е важно да се знае истината около нея, защото паниката и некомпетентността при подобен инцидент като правило взема повече жертви, отколкото инцидентът.

Радиоактивността е вредна по принцип

На теория това е вярно - дори най-минималните количества радиоактивност на теория могат да ви докарат рак, или да ви увредят иначе. Но при радиоактивност под определена граница това е също толкова малко вероятно, колкото и да ви улучи метеорит, или да ви удари мълния. Разумният човек при буря не застава до гръмоотвод или под самотно дърво, но извън буря не ходи с гръмоотвод на главата. Въпросът е колко е разумната граница.

Средата, в която живеем, ни излага на така наречената фонова радиоактивност. Част от тази радиоактивност се дължи на минималното и неизбежно съдържание на радиоактивни елементи във всички материали наоколо. Друга част се дължи на облъчването от космически лъчи. (По тази причина хора, които вярват, че е възможно да има нулева радиоактивност, издават некомпетентността си. Сред хора с познания или дори обща култура това словосъчетание обикновено има предвид "нормална фонова радиоактивност".) Разумно е да се смята, че радиоактивност от този порядък е безопасна.

Ядрената енергетика е опасна, и толкова!

Това е позиция, която разчита да ангажира емоциите на хората, вместо разума им. Както всяка друга такава, тя говори не за ядрената енергетика (или каквото друго обсъжда), а за ниската компетентност и високата манипулативност (или манипулируемост) на хората, които я защитават.

Реално, много аспекти на ядрената енергетика са опасни, при неправилната й експлоатация или по принцип. Много други не са. Има смисъл да се говори конкретно за тях.

Защитниците на ядрената енергетика, са нейни лобисти или некомпетентни

Сред защитниците на ядрената енергетика наистина има и нейни лобисти, а също и некомпетентни хора. Но точно същото важи и за противниците й. Някои от тях са некомпетентни до степен да дават съвети, които реално излагат на опасност здравето, а понякога и живота на повярвалите им. Има и такива, които са хора на анти-ядрените лобита, най-вече на алтернативните добиви на енергия. А тези лобита са не по-малко богати и безскрупулни от ядреното лоби.

И от двете страни също така има хора, които се опитват да обсъждат предимствата и недостатъците на ядрената енергетика разумно и спокойно. Именно те са, на които си струва да се вярва.

Ядрените централи отделят радиоактивно облъчване

Безспорно. Дори при нормална работа на централите те отделят в околната среда минимални количества радиоактивност. (При авария могат да отделят и много повече, но това го обсъждаме в друга секция.) Тази радиоактивност може да бъде вредна.

Но при нормална работа отделят радиоактивност не само ядрените електроцентрали. Горивото за ТЕЦ, било то въглища или петролни деривати, също съдържа радиоактивни елементи, макар и в минимални количества. С отходните газове тези елементи биват изхвърляни във въздуха, хората ги дишат, и т.н. Звучи парадоксално, но е факт - нормално работещата ТЕЦ на въглища отделя значително повече радиоактивност в околната среда, отколкото нормално работещата АЕЦ.

Минимални количества радиоактивност отделят дори ВЕЦ - в турбините им разтвореният във водата радон се отделя от нея. Получените количества радиоактивност са далеч под тези на ТЕЦ, и са около или под тези на нормално работеща АЕЦ, но принципно също ги има. Подобен ефект има и при приливните или вълновите електроцентрали.

Слънчевите и вятърни електроцентрали почти не отделят радиоактивно облъчване при нормална работа. За построяването им обаче отиват огромно количество материали, много пъти над това за АЕЦ. Добиването на тези материали (особено копаенето и преработката на руда и инертни материали) неизбежно освобождават, макар и малки, количества радиоактивност в околната среда. Така че дори при тях балансът не е чист.

Най-сетне, водните, слънчеви и вятърни електроцентрали увреждат природата по начини, по които АЕЦ не я увреждат. Вече споменахме за много по-голямото количество използвани материали - добиването им неизбежно уврежда околната среда. Вятърните електроцентрали са извънредно опасни за прелетните птици; също, при работата им се генерира вреден инфразвук, който се пренася на десетки километри разстояние. Слънчевите централи променят местния микроклимат, също са опасни за птиците и работата им генерира озон (който ниско над земята е опасен и вреден, за разлика от на стотина километра височина в атмосферата). Така че в крайна сметка нещата не са еднозначни, и емоциите не са добър съветник при решаването им.