Масова психоза

От Масови заблуди
Направо към: навигация, търсене

Що е масова психоза[редактиране]

При някои масови заблуди преобладаващият процент от изповядващите ги не могат или не искат да приемат рационални аргументи против тях. Такива заблуди биват наричани масови психози.

В медицината психози се наричат психически заболявания, при които пациентът има превратни представи за реалността, и не може да осъзнае погрешността им. Терминът е взет оттам заради външното сходство между пациентите-психотици и участниците в упорити масови заблуди, когато става дума за заблудата.

Участниците в масовите психози обикновено са психически здрави като цяло и не се нуждаят от антипсхотично медикаментозно лечение. Единственото отклонение при тях е, че не приемат, или много трудно приемат рационални аргументи срещу заблудата, породила масовата психоза.

Причини за масовите психози[редактиране]

Най-честите причини за неприемането на рационални аргументи срещу заблудата, на която е базирана масовата психоза, са:

  • заблудата е обвързана за вярващия в нея със силни емоции - страх, чувство за достойнство и пр. - които подтискат способността му да разсъждава по темата
  • заблудата изглежда правдоподобна при определени условия, и/или за определени хора (най-често при необразованост в съответната сфера)
  • заблудата създава у вярващия надеждата да получи физическо или духовно благополучие, ако я спазва
  • заблудата се изповядва от преобладаващата част от социума на вярващия и той е под социален натиск да я приема и да декларира поддръжка за нея
  • човекът всъщност не вярва в тази заблуда, но има изгода да се преструва, че вярва

По същите причини, участниците в масовите психози често са склонни да приемат и вярват в аргументи в тяхна полза, които дори те не биха приели извън контекста на масовата психоза.

Лекуване на масовите психози[редактиране]

Понякога масовите психози са по-скоро абстрактни и вредата от тях не е голяма. В някои случаи обаче могат да са опасни за здравето и живота на голям брой хора, или за нормалния им живот. Затова е необходимо да бъдат лекувани.

По същество масовите психози, за разлика от "истинските" психози, са заболявания не на един отделен индивид, а на определен социум. Затова се налага лекуване на социума като цяло.

Най-лесно е да се действа срещу причините за неприемането на рационални аргументи. Тъй като повечето отделни участници в масовите психози имат като цяло запазен разсъдък, се разчита на него:

  • емоцията, която пречи на аргументите, може да бъде докарана до абсурд с все по-очевидни примери.
  • необразоваността може да бъде премахната чрез популяризиране на съответните познания
  • фалшивата надежда може да бъде премахната чрез голям брой простички и трудно оспорими доказателства
  • причините за масовостта на психозата да бъдат демонстрирани пред социума, за да може той да осъзнае неадекватността си
  • преструвката може да бъде извадена на бял свят, или изгодата от преструвка може да бъде контрирана

Премахването на фалшивата надежда е донякъде спорен момент, тъй като понякога тя подобрява качеството на живота на вярващия в нея повече, отколкото му вреди причинената от нея неадекватност. При масови психози обаче са засегнати значителни части от обществото, или дори цялото общество, а в толкова големи мащаби почти винаги неадекватността на надеждата носи повече вреди, отколкото са ползите от душевната опора, която тя дава.

Пълното изкореняване на масовите психози обикновено не е възможно. Например, въпреки че преди стотици години е доказано, че не е възможно да се построи вечен двигател, отделни хора, някои от тях дори с научни степени по физика, продължават да вярват, че това е възможно, и да доказват тази възможност. Много от тях са психотици в медицинския смисъл на думата: подходяща терапия би ги излекувала, но често не се прилага, тъй като насоката на психозата им не ги прави опасни за себе си или околните. Обикновено се разчита на премахване на масовостта на психозата, и маргинализирането й до ограничен брой хора.