Опасност от ядрена енергетика

От Масови заблуди
Направо към: навигация, търсене

Тази страница бе отворена няколко дни след земетресението в Япония през март 2011 г., и последвалата авария в атомната електроцентрала Фукушима Дайичи. По повод аварията в обществото за пореден път бяха раздухани страхове от ядрената енергетика.

Тези страхове не са специфични за аварията в Япония. Биват повдигани при всеки инцидент в атомна електроцентрала, и при всяко обсъждане на ядрената енергетика. Разбира се, ядрената енергетика не е безопасно нещо, точно както и всяка друга тежка промишленост. Но е важно да се знае истината около нея, защото паниката и некомпетентността при подобен инцидент като правило взема повече жертви, отколкото инцидентът.

Радиоактивността е вредна и в най-малки количества[редактиране]

На теория това е вярно - дори най-минималните количества радиоактивност на теория могат да ви докарат рак, или да ви увредят иначе. Но при радиоактивност под определена граница това е също толкова малко вероятно, колкото и да ви улучи метеорит, или да ви удари мълния. Разумният човек при буря не застава до гръмоотвод или под самотно дърво, но извън буря не ходи с гръмоотвод на главата. Въпросът е колко е разумната граница.

В средата, в която живеем, съществува така наречената фонова радиоактивност. Част от тази радиоактивност се дължи на минималното и неизбежно съдържание на радиоактивни елементи във всички материали наоколо. Друга част се дължи на облъчването от космически лъчи. (По тази причина хора, които вярват, че е възможно да има нулева радиоактивност, издават некомпетентността си. Сред хора с познания или дори обща култура това словосъчетание обикновено има предвид "нормална фонова радиоактивност".) Разумно е да се смята, че радиоактивност от този порядък е безопасна.

Ядрената енергетика е опасна, и толкова![редактиране]

Това е позиция, която разчита да ангажира емоциите на хората, вместо разума им. Както всяка друга такава, тя говори не за ядрената енергетика (или каквото друго обсъжда), а за ниската компетентност и високата манипулативност (или манипулируемост) на хората, които я защитават.

Реално, много аспекти на ядрената енергетика са опасни, при неправилната й експлоатация или по принцип. Много други не са. Има смисъл да се говори конкретно за тях.

Защитниците на ядрената енергетика са нейни лобисти или некомпетентни[редактиране]

Сред защитниците на ядрената енергетика наистина има и нейни лобисти, а също и некомпетентни хора. Но точно същото важи и за противниците й. Някои от тях са некомпетентни до степен да дават съвети, които реално излагат на опасност здравето, а понякога и живота на повярвалите им. Има и такива, които са хора на анти-ядрените лобита, най-вече на алтернативните добиви на енергия. А тези лобита са не по-малко богати и безскрупулни от ядреното лоби.

И от двете страни също така има хора, които се опитват да обсъждат предимствата и недостатъците на ядрената енергетика разумно и спокойно. Именно те са, на които си струва да се вярва.

Ядрен реактор може да експлодира като атомна бомба[редактиране]

Това е напълно невъзможно.

Срещаният в природата уран е смес от (основно) 2 изотопа - уран-235 и уран-238. Вторият не участва във верижната реакция, която се използва в атомните реактори и атомните бомби. В нея участва само уран-235. За да може верижната реакция да заработи обаче, той трябва е в определена концентрация - над поне 10% от материала. За да може да се получи неконтролируема атомна реакция, при която се стига до експлозия, е необходимо концентрацията му да гони 80%.

В наличния в природата уран концентрацията на изотопа 235 е под 1%. За да стане възможна верижната реакция, той се подлага на т.нар. обогатяване - отделяне на част от изотопа 238, при което процентът на изотоп 235 в остатъка расте. Разделянето е изключително трудно: машините, които го вършат, и до момента са върхова технология, и използването им е изключително скъпо. Да се обогати уран до 90%, като за атомна бомба, е значително по-скъпо и трудно, отколкото да се обогати до 20%, като за атомна централа. Затова и уранът за атомни централи се произвежда обогатен до около 20%. С такъв уран е физически невъзможно да се постигне ядрен взрив, независимо какво ще го правите. (Освен ако не го дообогатите, но в реактор това не става. Става обратното - този изотоп се изчерпва с работата, и уранът в реактора обеднява на него.)

От изотопа уран-238 в типичните атомни реактори се получава един друг изотоп, използван за правене на атомни бомби - плутоний-239. Той обаче също се нуждае от определена процентна концентрация, за да може да отключи верижна ядрена реакция. В типичното ядрено гориво не е възможно да се постигне дори една стотна от тази концентрация; плутоният за бомби минава през сериозно дообогатяване, след като бъде извлечен от отработеното ядрено гориво. Така че той също няма как да избухне.

Това не означава, че ядреното гориво е безопасно. И без ядрен взрив дори необогатен уран може да ви облъчи до смърт, обогатеният още по-лесно. Нужно е обаче да сте в обсега на радиацията му, а това вече е доста трудно. Също, съдържанието на реактора е далеч по-"мръсно" дори от продуктите на атомен взрив - пръсването му, чрез обикновен взрив или просто разхвърляне, би заразило дадена площ по-трайно и от ядрена експлозия. Това са големи рискове, които изискват много сериозни мерки за предотвратяване. Но че реактор може да експлодира като атомна бомба е лъжа, и това е важно да се знае. В противен случай преследваме призраци, вместо да решаваме реалните проблеми.

Ядрените централи отделят радиоактивно облъчване[редактиране]

Безспорно. Дори при нормална работа на централите те отделят в околната среда минимални количества радиоактивност. (При авария могат да отделят и много повече, но това го обсъждаме в друга секция.) Тази радиоактивност може да бъде вредна.

Но при нормална работа отделят радиоактивност не само ядрените електроцентрали. Горивото за ТЕЦ, било то въглища или петролни деривати, също съдържа радиоактивни елементи, макар и в минимални количества. С отходните газове тези елементи биват изхвърляни във въздуха, хората ги дишат, и т.н. Звучи парадоксално, но е факт - нормално работещата ТЕЦ на въглища, нефт или дори природен газ отделя значително повече радиоактивност в околната среда на произведен киловатчас, отколкото нормално работещата АЕЦ.

Минимални количества радиоактивност отделят дори ВЕЦ - в турбините им разтвореният във водата радон се отделя от нея. Получените количества радиоактивност са далеч под тези на ТЕЦ, и са около или под тези на нормално работеща АЕЦ, но принципно също ги има. Подобен ефект има и при приливните или вълновите електроцентрали.

Слънчевите и вятърни електроцентрали почти не отделят радиоактивно облъчване при нормална работа. За построяването им обаче отиват огромно количество материали, много пъти над това за АЕЦ. Добиването на тези материали (особено копаенето и преработката на руда и инертни материали) неизбежно освобождават, макар и малки, количества радиоактивност в околната среда. Така че дори при тях балансът не е чист.

Най-сетне, водните, слънчеви и вятърни електроцентрали увреждат природата по начини, по които АЕЦ не я увреждат. Вече споменахме за много по-голямото количество използвани материали - добиването им неизбежно уврежда околната среда. Вятърните електроцентрали са извънредно опасни за прелетните птици; също, при работата им се генерира вреден инфразвук, който се пренася на десетки километри разстояние. Слънчевите централи променят местния микроклимат, също са опасни за птиците и работата им генерира озон (който ниско над земята е опасен и вреден, за разлика от на стотина километра височина в атмосферата). Така че в крайна сметка нещата не са еднозначни, и емоциите не са добър съветник при решаването им.