Редактиране на „Опасност от ядрена енергетика“

Тази страница бе отворена няколко дни след земетресението в Япония през март 2011 г., и последвалата авария в атомната електроцентрала Фукушима Дайичи. По повод аварията в обществото за пореден път бяха раздухани страхове от ядрената енергетика.

Тези страхове не са специфични за аварията в Япония. Биват повдигани при всеки инцидент в атомна електроцентрала, и при всяко обсъждане на ядрената енергетика. Разбира се, ядрената енергетика не е безопасно нещо, точно както и всяка друга тежка промишленост. Но е важно да се знае истината около нея, защото паниката и некомпетентността при подобен инцидент като правило взема повече жертви, отколкото инцидентът.

== Радиоактивността е вредна и в най-малки количества ==

На теория това е вярно - дори най-минималните количества радиоактивност на теория могат да ви докарат рак, или да ви увредят иначе. Но при радиоактивност под определена граница това е също толкова малко вероятно, колкото и да ви улучи метеорит, или да ви удари мълния. Разумният човек при буря не застава до гръмоотвод или под самотно дърво, но извън буря не ходи с гръмоотвод на главата. Въпросът е колко е разумната граница.

В средата, в която живеем, съществува така наречената фонова радиоактивност. Част от тази радиоактивност се дължи на минималното и неизбежно съдържание на радиоактивни елементи във всички материали наоколо. Друга част се дължи на облъчването от космически лъчи. (По тази причина хора, които вярват, че е възможно да има нулева радиоактивност, издават некомпетентността си. Сред хора с познания или дори обща култура това словосъчетание обикновено има предвид "нормална фонова радиоактивност".) Разумно е да се смята, че радиоактивност от този порядък е безопасна.

What I find so inretetsing is you could never find this anywhere else.

== Защитниците на ядрената енергетика са нейни лобисти или некомпетентни ==

Сред защитниците на ядрената енергетика наистина има и нейни лобисти, а също и некомпетентни хора. Но точно същото важи и за противниците й. Някои от тях са некомпетентни до степен да дават съвети, които реално излагат на опасност здравето, а понякога и живота на повярвалите им. Има и такива, които са хора на анти-ядрените лобита, най-вече на алтернативните добиви на енергия. А тези лобита са не по-малко богати и безскрупулни от ядреното лоби.

И от двете страни също така има хора, които се опитват да обсъждат предимствата и недостатъците на ядрената енергетика разумно и спокойно. Именно те са, на които си струва да се вярва.

== Ядрен реактор може да експлодира като атомна бомба ==

Това е напълно невъзможно.

Срещаният в природата уран е смес от (основно) 2 изотопа - уран-235 и уран-238. Вторият не участва във верижната реакция, която се използва в атомните реактори и атомните бомби. В нея участва само уран-235. За да може верижната реакция да заработи обаче, той трябва е в определена концентрация - над поне 10% от материала. За да може да се получи неконтролируема атомна реакция, при която се стига до експлозия, е необходимо концентрацията му да гони 80%.

В наличния в природата уран концентрацията на изотопа 235 е под 1%. За да стане възможна верижната реакция, той се подлага на т.нар. обогатяване - отделяне на част от изотопа 238, при което процентът на изотоп 235 в остатъка расте. Разделянето е изключително трудно: машините, които го вършат, и до момента са върхова технология, и използването им е изключително скъпо. Да се обогати уран до 90%, като за атомна бомба, е значително по-скъпо и трудно, отколкото да се обогати до 20%, като за атомна централа. Затова и уранът за атомни централи се произвежда обогатен до около 20%. С такъв уран е физически невъзможно да се постигне ядрен взрив, независимо какво ще го правите. (Освен ако не го дообогатите, но в реактор това не става. Става обратното - този изотоп се изчерпва с работата, и уранът в реактора обеднява на него.)

От изотопа уран-238 в типичните атомни реактори се получава един друг изотоп, използван за правене на атомни бомби - плутоний-239. Той обаче също се нуждае от определена процентна концентрация, за да може да отключи верижна ядрена реакция. В типичното ядрено гориво не е възможно да се постигне дори една стотна от тази концентрация; плутоният за бомби минава през сериозно дообогатяване, след като бъде извлечен от отработеното ядрено гориво. Така че той също няма как да избухне.

Това не означава, че ядреното гориво е безопасно. И без ядрен взрив дори необогатен уран може да ви облъчи до смърт, обогатеният още по-лесно. Нужно е обаче да сте в обсега на радиацията му, а това вече е доста трудно. Също, съдържанието на реактора е далеч по-"мръсно" дори от продуктите на атомен взрив - пръсването му, чрез обикновен взрив или просто разхвърляне, би заразило дадена площ по-трайно и от ядрена експлозия. Това са големи рискове, които изискват много сериозни мерки за предотвратяване. Но че реактор може да експлодира като атомна бомба е лъжа, и това е важно да се знае. В противен случай преследваме призраци, вместо да решаваме реалните проблеми.

I'm out of league here. Too much brain power on dislpay!