Масова заблуда
За повечето популярни теми в обществото циркулира доста информация. Добре е всичката да е вярна, но не винаги е така. Най-честите причини за невярна информация са:
- дори науката не знае всичко докрай
- остарели, доказано неверни възгледи още не са "изчистени" от обществото
Понякога обаче информация, за която с разумна сигурност се знае, че не е вярна, продължава да циркулира и да има своите поддръжници. Това е нормално - хората са различни, и между тях винаги има такива, които ще поддържат и неверни тези. Такива тези биват определяни като заблуди.
Най-честите причини хора да поддържат неверни тези са:
- тезата им носи вътрешно, душевно спокойствие, по някаква причина
- тезата е съвместима (понякога само в представите им) с други тези, в които те вярват
- имат психични особености (напр. трудно поклатими възгледи), които ги привързват към тезата
- имат психични отклонения, които им пречат да осъзнаят погрешността на тезата
- имат материална или друга изгода да подкрепят тезата
Всички тези причини могат да бъдат срещнати дори сред специалисти по темата, и да ги карат да подкрепят невярна теза. Това е причината на практика всяка популярна лъжа да има свои последователи, които формално се водят учени и специалисти по темата. Науката разполага с методи, които позволяват заблудите да бъдат разграничавани от истините. Понякога обаче застъпниците на дадена теза не я изоставят дори след като тя е доказана като заблуда.
При определени условия заблуди могат да получат масово разпространение, и в тях да вярват преобладаващата част от обществото. В такива случаи говорим за масови заблуди.
Масовостта на една заблуда не доказва вярността й - вярността на една теза се доказва чрез научни методологии за доказване на вярност на теза. Преди няколкостотин години на практика всички хора са вярвали, че Слънцето се върти около Земята, и не са знаели за съществуването на кислорода - това не означава, че тогава Слънцето се е въртяло около Земята, или че хората не са дишали.
Масовостта на определени заблуди доказва, че обществото е податливо на масови заблуди, и че е необходимо хората да бъдат обучавани на критичност и рационален скептицизъм. Съществуването на "научни" масови заблуди говори, че е необходимо хората (а и някои учени) да знаят за съществуването на научни методологии за доказване на вярност, и какво представляват тези методологии.
Някои масови заблуди могат да са особено упорити - изповядващите ги да не могат или да не искат да приемат рационални аргументи против тях. Най-честите причини за такова неприемане са:
- заблудата е обвързана за вярващия в нея със силни емоции - страх, чувство за достойнство и пр.
- заблудата изглежда правдоподобна при определени условия (най-често при необразованост в съответната сфера)
- заблудата създава у вярващия надеждата да получи физическо или духовно благополучие
- заблудата се изповядва от преобладаващата част от социума на вярващия, и той е под социален натиск да я приеме
Масови заблуди, чиито носители обикновено не приемат рационални контрааргументи, често биват наричани масови психози.